НИЕ И ХОЛОГРАМИТЕ

Наскоро попаднах на една мисъл, която ми се стори много интересна и много ми хареса: „Тялото е машина за холограми“…

Под „тяло“ се имаше предвид не физическия ни организъм, а нашето ДНК. Както сигурно вече всички сте подочули, ДНК-то ни е едно такова многоизмерно нещо (различните й нишки отговарят на различните измерения), което в основата си е изградено от кодове – съчетания от светлина, звук, вибрация и геометрични форми (за „свещената“ геометрия иде реч, не за онази от учебника за 7-ми клас smile emoticon ). Тези кодове формират един своеобразен език. В зависимост от това какви „фрази“ са образувани от този кодов език, ДНК-то ни става причина да възприемаме различни холограми – като тялото ни, света около нас и нещата в този свят.

Всичко, което възприемаме, са просто холограми – в тях няма нищо „реално“. Е, има де, ама реалното в тях изобщо не е това, което считаме за „реално“. Светът около нас съществува, споко! Но сам по себе си той представлява една квантова супа, както вече стана модерно да се казва. С други думи, той е един конгломерат от енергии и струпвания от енергии, които са свързани помежду си и излъчват светлина и звук, т.е. притежават определена вибрация. От целия този конгломерат, ние възприемаме само толкова, колкото ни позволяват кодовете на нашето ДНК. Не стига, обаче, че възприемаме от него само „толкова“, ами и само „така“, както нашето ДНК ни позволява, т.е. ДНК кодовете ни определят и това как ще интерпретираме малкото, което успяваме да възприемем от целокупната реалност.

Ще дам пример. Примерно, ако имате тяло на човек, виждате света (различните предмети в него) по един начин. Ако, обаче, имате тяло на врана, виждате света по съвсем различен начин. Това се дължи на специфичните кодове на ДНК, които отговарят за формирането на типа тяло, който имате, и неговите възприятийни специфики и възможности.

При хората става още по-интересно, защото един и същи холографски образ днес може да им се вижда един, а утре – друг (примерно днес им се вижда розов, а утре – почти катранено черен grin emoticon ), което пък се дължи на други кодове на ДНК-то, зависещи от нашите умствени категории и вярвания или от нашите емоционални състояния.

Очевидно някои от кодовете на ДНК-то ни подлежат на наш съзнателен контрол, както в случая с вярванията и настроенията ни – ако се научим да упражняваме контрол над мислите и емоциите си, можем да ги променим и да си създадем съвсем различна холограма на тялото си, себе си и света си от тази, която сме имали довчера. Т.е. можем без всякакви диети или прехранвания да станем слаби или пълни. Или да започнем да виждаме себе си в съвсем нова или различна светлина – като ценни, вместо малоценни; като способни, вместо неспособни; като воини, вместо жертви и т.н. Или можем да започнем да възприемаме света по съвсем различен начин – като добронамерен, вместо опасен; като изобилен, вместо оскъден; като пълен с любов, вместо тъжен и самотен. И прочее холограми.smile emoticon
Подозирам, че ако разполагаме със съответното знание за кодовете, можем да си спретнем и още по-драстично различни холограми на физическите си тела – безсмъртни, вместо смъртни; вечно млади, вместо остаряващи; вечно здрави, вместо скапващи се с годините; синеоки, вместо кафевооки; руси, вместо тъмнокоси, и прочее благини. :))))

На фона на всички тези (не)вероятности, направо се чудя на категоричността на някои хора, твърдящи, че са способни да различат реалността от фантазията. Ако не виждате квантова супа, а разни форми (независимо колко „плътни“ или „безплътни“), значи си имате работа просто с холограми, т.е. чиста фантазия. smile emoticonТака че, вместо да настоявате на това колко сте здравомислещи и реалисти, спомнете си думите на онези мъдреци, които твърдят, че този наш „реален“ живот в тази наша „реална“ реалност, е просто сън – от който я се събудим скоро, я не. grin emoticon И може би най-будни и най-големи реалисти са „лудите“, които знаят или поне силно подозират, че сънуват, така че се отнасят към тази шарена и шантава игра, която наричаме земен живот, като към театър или сън, а не като към онова безкрайно важно нещо, което приемаме така сериозно, в което сме се вкопчили така сериозно и което, по тези причини, ни прави такива киселини понякога. grin emoticon

Надявам се, че холограмите ви към днешна дата са по-скоро приятни, отколкото обратното. Ако не, надявам се да се решите да ги промените – още повече, че вече знаете, че МОЖЕ и (поне донякъде) знаете как! smile emoticon Весело холографстване! 

МАРИЯ КАЗАКОВА

Ако публикацията ви е харесала, може да я споделите с приятели и познати в социалните мрежи с бутоните долу. Благодаря!