ТРЯБВА ЛИ ДА ОСТАВИМ СЪРЦЕТО СИ ОТВОРЕНО? И КАК?

Отвориш ли сърцето си за света, ти се отваряш за всички потенциални възможности! Да, рискуваш да останеш разочарован, но също така отваряш пространство за мечтите си. Да бъда отворен или да бъда затворен? Да изразявам емоциите си или да ги прикривам? Да позволя ли на поведението ми да е в синхрон с емоциите и чувствата или да живея в два отделни свята?

Рано или късно, много от нас се сблъскват с подобни шекспирови въпроси - да бъда... или да не бъда...?
Например, срещаме любовта, изживяваме прекрасни мигове, цъфтим от щастие. Един ден обаче нещата се преобръщат. Любовта се изпарява и на нейно място остава само болката от раздялата. Колко от нас са преживели синдрома на разбитото сърце?

Често нараненото сърце, след като е било отворено, се затваря!

Искаме да се предпазим от бъдещи разочарования и от онази болка, която разкъсва сърцето ни на милиони парченца. На първо време това може да е успешна стратегия, която да ни помогне да се предпазим. От друга страна, животът продължава и все някога срещаме подходящия човек.
Сърцето се пробужда и започва да нашепва, че можем отново да бъдем щастливи. Точно това е моментът, в който трябва да направим сакралния избор - да се отворим и да поемем риска или да останем затворени и да загубим, преди да сме опитали.

Останем ли затворени в своята броня на сигурност, ние сами се обричаме на нещастие. За съжаление, страхът е много мощна сила и се иска голяма доза осъзнатост и смелост, за да оставим миналото зад гърба си и да се отворим към настоящето.
Част от страха ни се подхранва от факта, че наистина няма гаранции. Кой може да ни гарантира, че дори да се отворим и да си дадем още един шанс, няма да останем разочаровани? Никой!

Отворим ли се обаче, ние се променяме значително:
Първо - заявяваме, че сме по-силни от болката, причинена ни в миналото.
Второ - залагаме на смелостта, която е истинската противоотрова на страха.
Трето - учим се да приемаме живота такъв, какъвто е сега - не търсим илюзорни гаранции.
Четвърто - заживяваме в хармония със собствените си емоции и чувства и си позволяваме да ги изразяваме в поведението си. Това означава, че вече сме автентични.
Пето - отваряме се за възможността да бъдем по-щастливи! Заслужаваме го!

Да живееш на този свят е страшничко, но имаме шанса да се научим чрез изборите и решенията си:
- Да живеем в хармония със себе си!
- Да бъдем смели!
- Да живеем пълноценно в настоящето, като го приемаме такова, каквото е!
- Да не позволяваме на болката от миналото и страха от бъдещето да ни спират, парализират и ограбват.
- Да живеем в любов и щастие!

Дръжте сърцето си отворено!

Цветан Иванов е психолог и основател на сайта щастието.com. Вижте още негови статии и допълнителна информация за него ...

източник: Gnezdoto