ПЕПЕРУДИ ИЛИ ГЪСЕНИЦИ

Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата, и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят помежду си непрекъснат разговор.

Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се провеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си.

- Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас.

Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бил много красив, но гъсеницата не можеше да го види, защото продължаваше да си седи долу сред листата.

- Не виждам лицето ти, - каза голямата гъсеница.

- Повдигни се малко и ще ме видиш, - нежно й отговори гоският дух.

- Това е много трудно. Нали виждаш колко съм голяма и пухкава. Власинките ми могат да пострадат. Я по-добре ми разкажи за онова удивително чудо, което може да се случи само на гъсениците и на никой друг.

- Да, това е истина, има такова чудо. Гъсениците са го заслужили, с това, че спазват обичаите на гората, и това чудо може да ти се случи във всеки един момент, трябва само да го поискаш.

- А в какво, всъщност, се състои този дар?

- Същността му се състои в това, че ти можеш със собствени сили да се превърнеш в крилато същество и да полетиш! Ти ще получиш крила с несравнима разцветка. Към теб ще се отнасят с възхищение и ти ще можеш да летиш където си поискаш. Ще можеш лесно да си намираш храна и да се срещнеш с други крилати същества. Всичко това може да ти се случи когато ти сама го пожелаеш.

- Летящи гъсеници, - със съмнение произнесе нашата героиня. – Това ми звучи невероятно. Ако това е истина покажи ми ги тези крилати същества. Искам да ги видя.

- С най-голямо удоволствие. За целта трябва да се повдигнеш малко по-високо. Те са тук до нас, прелитат от клон на клон, греят се от лъчите на слънцето и от нищо не се нуждаят.

- От лъчите на слънцето! – възкликна гъсеницата. – Слънцето за нас, гъсениците е много опасно. То може да опърли власинките ни и тогава за нас ще започнат сериозни проблеми.

- Когато се превърнеш в крилато същество, слънцето ще те направи още по-красива, - меко и търпеливо обясни горският дух. – Целият ти живот ще се промени. Ти няма даа пълзиш долу, сред листата, ти ще кръжиш сред дърветата и ще виждаш света на далече.

Известно време гъсеницата замислено мълчеше.

- Ти искаш от мен да оставя уютното си жилище сред листата и да започна да пълзя някъде нагоре, където ме чакат какви ли не опасности?

- Ако искаш да видиш крилатите същества точно това трябва да направиш, - търпеливо отговори духа.

- Не, - отговори гъсеницата, - аз не мога да направя подобно нещо. Това е много опасно! Гъсениците винаги гледат надолу за да могат лесно да намерят храната си, а не се врът някъде си горе неизвесно защо. Това за което ми говориш, не е за нас.

Гъсеницата замълча за миг.

- А по какъв начин ние се превръщаме в тези крилати същества? – реши да си изясни тя.

Горският дух обясни, че това е биологичен процес, който се осъществява за извесно време. За целта е нужно известно време да се прекара в така наречения пашкул в пълен мрак и мълчание, докато всичко не стане готово за мига, в който ще го напусне като прекрасно летящо същество с пъстри крила.

Гъсеницата слушаше без да прекъсва като не преставаше да дъвче едно листо.

- Правилно ли разбрах? Ти искаш, ние доброволно да се откажем от храната, да се пъхнем в някакъв пашкул, който не сме и виждали. Ние сме длъжни в пълен мрак и мълчание да прекараме там няколко месеца?

- Да, точно така, - отговори горския дух, като се досети накъде клони гъсеницата.

- А ти можеш ли да направиш така, че да не седим толкова дълго в пашкула? И ако може да не е на тъмно. Мисля, че сме заслужили това.

- Да, заслужили сте си го, - каза спокойно духа, - и вие притежавате нужната сила за тази метаморфоза. Тази сила е присъща на всяка гъсеница.

- Това ми се струва нещо много подозрително и рисковано. Можем да умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че тя трябва непрекъснато да яде листа за да оцелее.

Гъсеницата помисли още малко и каза на духа: „Върви си”. Духът на гората тихичко изчезна, а тя продължаваше да си мърмори:”Летящи гъсеници. По-голяма глупост не бях чувала”.

На следващия ден гъсенцата събра останалите гъсеници за да им разкаже всичко, което беше научила. Тълпата слушаше с голямо внимание разказа на голямата гъсеница.

- Духа на гората е лош дух! – каза гъсеницата. – Той иска да ни подмами на някакво тъмно място, където има голяма вероятност да загинем. Той казва, че нашите собствени тела могат да ни превърнат в летящи гъсеници и за да се случи това, ние трябва няколко месеца да спрем да се храним.

Всички гъсеници дружно започнаха да се смеят.

- Ние всички знаем, че един добър дух няма да предложи подобно нещо, - продължаваше гъсеницата, - Такива метаморфози може да осъществи само бог и никой друг. – С демонстративно самочувствие голямата гъсеница добави: - Аз се срещнах със зъл дух, но успях да разпозная кой е всъщност!

След нейните думи, събралите се гъсеници започнаха одобрително да шушукат, качиха голямата гъсеница на пухкавите си гръбчета и започнаха да я въртят и да я благославят за това, че ги е спасила от сигурна смърт.

А в същото време до тях кипи съвсем друг живот. Ако се повдигнат съвсем малко по-високо, през короните на дърветата могат да видят онези, които летят. Множество от летящи гъсеници с най-удивителните и ярки окраски свободно пърхат от дърво на дърво в топлия слънчев ден. Тях ги наричат пеперуди. До неотдавна те са били долу сред пълзящите гъсеници, а сега животът им е изпълнен с радост, светлина и всичко им е наред. Всички те са се променили благодарение на онзи дар, който им е заложен изначално и от който те са успели да се възползват, като са преодолели страха и съмнението си.



Тази притча е за реалната възможност да преобразим себе си и живота си. Но тази възможност плаши и изглежда абсурдна от гледна точка на разума, който се уповава на вкоренените си навици и стереотипи. Подобна ситуация се наблюдава при много хора, които са се вкопчили в начина си на живот, дори и когато този начин е далеч от реалните им стремежи. Много често хора се съпротивляват срещу промените като се обграждат плътно с навици и убеждения.

Много са примерите когато хората отблъскват новата възможност, само защото при тях „всичко и нака си е много добре”. Всъщност в тях говори страхът от новото и неизвестното. Животът им може и да не е това, което реално биха искали, но затова пък е обикновен и безопасен. Но дали този живот прави човека истински щастлив?

Страхът на гъсеницата не й позволи дори да се повдигне съвсем малко по-нагоре, за да може със собствените си очи да види летящите същества и да се убеди, че те съществуват.

В живота ситуациите са подобни когато някои хора не намират време да прочетат книга, да изгледат диск или да се отбият на гости при познати за да научат нещо ново и интересно. Те си мислят, че подобно нещо не съществува, че всички възможности са свършили и се връщат към привичното си ежедневие, оставайки в мрака на невежеството.

Най-лошото е, че тези хора са съгласни с подобно съществуване. Те свикват с този си живот и си мислят, че това е нормално, защото имат роднини или съседи, които живеят още по-лошо. Това е най-разпространената илюзия. Много хора престават да мечтаят за по-добър и достоен живот. Това изначално е неправилно. За съжаление така живеят голяма част от хората. Според статистиката, към 65-годишна възраст от 100 човека само един става богат, четири човека са добре подсигурени, петима продължават да работят за да изхранят себе си и семейството си, петдесет и четири живеят с помощта на близките си или държавата, тридесет и шест – умират.

Възникват няколко закономерни въпроса: „Защо само пет процента успяват и се приближават до мечтата си? Какво толкова са направили те и не са го направили останалите? Може би, просто им е провървяло? Може би за по-умни от всички или са най-добри? Как останалите хора да се възползват от възможностите на ХХІ век, да станат успешни, свободни и щастливи?”

Ако внимателно се вгледаме, можем да видим, че голяма част от проблемите, с които се сблъскват хората се случват по една единствена причина – от незнание. От незнание как да направят така, че проблемът да не възникне, как да направят така, чеу да го избегнат или предотвратят. Никой не си създава нарочно проблемите. От незнание много хора не живеят така както биха искали. Поради незнание те не могат да намерят изход от възникналата ситуация. Поради незнание не се обръщат към тези, които биха могли да им помогнат. Поради незнание те не могат да станат по-уверени и решителни. Този списък може да бъде продължен до безкрайност.

Изводът идва от само себе си. Необходима е нова информация и нови знания. Знанието е сила! Това е безпорен факт утвърден във времето. Но новото време изисква и нови знания. Тези знания приложени в подходящото време и на подходящото място, винаги гарантират успех. Естествено и природосъобразно е когато животът на човека е изпълнен с радост, любов и щастие. Самоусъвършенстването и реализирането на способностите си дават чувство на развитие и движение напред. Естествено явление е ползването на всички блага от живота, постигането на набелязаните цели и стремеж за постигане на заветната мечта. Трябва да вярваме в мечтата си. А това означава, че трябва да вярваме в себе си и в способностите си да я постигнем.

Всички са чували за Силвестър Сталоун. Всички познават този популярен киноактьор, който е постигнал големи успехи в Холивуд. Но много малко хора знаят пътят, който той е извървял до мечтата си и с какви препятствия се е сблъскал.

Доста дълго време Силвестър Сталоун се е снимал като статист във второразредни филми. Парите съвсем не му стигали и му се е налагало да работи като сервитьор. Единствения му приятел по това време е било кучето му.

И ето че веднъж той написал сценарий. Сценарият се харесал на няколко холивудски компании и те били готови да купят правата за него. На Сталоун имал едно задължително условие: главната роля във филма да изпълнява той. До тук всичко е наред, само че Сталоун имал вроден дефект на говора и не можел да говори разбираемо на английски език. Така нито една компания не приела условието му.

Предлагат му 150 000 за сценария само и само да се откаже от главната роля. За онова време това са били много пари. Но той не ги взима и настоява на своето. Той устоял на изкушение да продаде мечтата си. Неговата мечта е била да бъде известен актьор и свободен човек и той не я продава даже за страшно много пари. За да успее да преживее някак му се наложило да продаде кучето си. Впоследстие я е откупил за петдесет хиляди долара.

И ето че дошъл моментът когато една компания приела условията му и снимала по сценария му филма „Роки”, където главната роля се изпълнява от Силвестър Сталоун.

Доста по-късно в едно свое интервю Сталоун разказва за епизад от филма, в който той трябва да се изкачи на един връх и оттам да извика една единствена дума: „Свобода”. И в този вик актьорът е изразил всички години, в които е вървял към мечтата си. От този вик кожата на човек настръхва, толкова изпълнен със сила и енергия е той. Сила и енергия, които изразяват достигането на мечтата.


Всеки човек има мечта и осъзнато или не човек се стреми към осъществяването й. Това е съвсем естествено – да живееш така както си мечтаеш. И това е напълно реално. Необходимо е да се вярва, търси, създава подходящата възможност и смело да се върви напред, преодолявайки всички препятствия. При някои хора мечта е точна и ясна, а при други – мъглива и неопределена. Но от това тя не престава да бъде мечта. Дайте си дума винаги да вървите напред и никога да не се предавате, докато не я сбъднете.

Нашият живот в някаква степен прилича на променливото време. Известно време в живота ни е пролет и всичко разцъфва, след това идва лятото когато искаме да си починем, следва есента – време да се събере реколтата, а накрая идва зимата с ледените си ветрове и с възможността да обмислим по нататъшните си действия.

Ние не можем да подчиним времето и ветровете, но можем да използваме силата на вятъра за да определим посоката и скоростта, също като една платноходка. Огромният кораб, при умело управление уверено се движи към целта си ка то се прехвърля от една вълна на друга.

С помощта на платната ние можем да коригираме житейския си път, скоростта на движение, а значи и времето за което ще стигнем до целта си. Ние можем да сменяме платната, в зависимост от това, какви задачи за решаване ни предстоят. Платната са нашите принципи, убеждения и навици.

И когато настъпи промяна във времето капитанът дава заповед да се вдигнат нови или допълнителни платна, за да плува уверено напред при новите условия. Това е напълно естествено за управлението на платноходка. Ако това не се направи навреме може да се стигне до катастрофа.

По същия начин и ние с вас трябва да променяме възгледите и навиците си, когато забележим, че външните фактори са се променили. Когато забележим, че мисленето ни не води до подобряване качеството ни на живот, това е първият знак, че е дошло време за смяна на платната. Забавянето може да коства много. Кахитан на живота си се явявате вие самият и само вие може да вземете решение и да заповядате смяна на платната.


Мечтата – това е най-важното нещо, което бихме искали да осъществим в живота си. В това число влиза и собствения ни живот. Това е онова нещо, което ще ни даде повод за гордост и което би ни направило щастливи. Пътят към мечтата при всички е различен и всеки човек решава как ще го измине и какъв живот да живее. При всички скоростта е различна, а от тук и времето за сбъдване на мечтата. Но да се измине този път е необходимо и важно, защото този път ще ви направи щастлив човек, а вашият живот ще стане достоен пример за другите хора!

от "Пътят към нашите мечти" - В. Максимчук

Ако публикацията ви е допаднала и харесала, ако е била полезна за вас, може да я споделите с приятели и познати в социалните мрежи чрез бутоните за споделяне отдолу. Благодаря!