четвъртък, 26 март 2015 г.

НЕ СЪМ ПОЕТ, РАЗДАВАМ СВЕТЛИНА


Поет ли? Аз не съм поет!!!
Живея си живота със куплети.
Не зная правилата, нито ред
и просто си римувам под небето.

И пиша, пиша...Пиша до Безкрай.
Обичам... Някъде отвътре идва.
Със стихове съм кърмена комай,
когато пиша, иде ми да литна.

Поетите...Обичам ги! Без тях
животът ще е пуст и сух, и скучен.
Прочитайки ги, честичко летях...
А римите са толкоз благозвучни!

Не може да се спре-това е Дар!
Вселената е дала май на всички.
Но някои на римите са господар,
а други пишат просто за тревички.

И аз така прописах-под снега,
копнееща за топлото ни Слънце.
Тогава търсех много Любовта,
прерових всеки двор и всяко зрънце.

Къде ли Я не търсих, полудях,
а Тя накрая - скрила се у мене.
Открих Я! Сякаш с Нея оживях,
сега разпръсквам Я и нямам време.

А времето го пазя само за това-
цялата Любов сега раздавам!
И нека бъде само Светлина!!!
На Вас от своята ви подарявам!


Десислава Церовска
/Звездà Христòва/

от "Някъде отвътре" - 2013

снимка: и-нет

Ако тази публикация ви е харесала или докоснала, може да я споделите с приятели и познати в социалните мрежи чрез бутоните по-долу. Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар